Сблъсках се с човешката злоба. Не пожелавам на тези хора един ден от моя живот
Помните ли Филип, който възпламени свещичка за Сашко от Перник, чиято орис докосна цяла България? Помните ли красивите му сини очи и ангелско лице? Помните ли от какво страда дребното дете и с какво се бори? А в този момент си представете през какво минава майката на Филип. И колкото и да ви е мъчно, представете си, че това почтено ангелче, в чийто свят няма нито завист, нито гняв, става обект навръх човешката завист, на обидни обвинявания и мнения... Не можете ли?
Тогава вижте какво написа майката на Филип в Деня на думата " благодаря ", малко откакто беше благодарила на стотиците хора за приятелското рамо, за протегнатата ръка, с цел да може синът й да се лекува, за мощните думи, за другарските препоръки... Защото около всичко това се появява и озлоблението, язвителността, лошотията... На хората.
Публикуваме поста на Албертина Сантиаго Риверо без редакторска интервенция:
" Казват, че когато чувстваш болежка, си жив, а когато чувстваш непознатата болежка, си човек. Покрай забоваляването на сина си срещнах доста положителни хора, знайни и незнайни, и разбрах, че Доброто към момента съществува. За страдание срещнах и неприятни и безсърдечни същества.
В неистовата си битка за здравето на детето ми още веднъж се сблъсках с човешката завист. Хора, които си нямат концепция, че със сина ми прекосяваме през пъкъла, хвърлят несъстоятелни обвинявания и мнения. Филип е прелестно дете с ангелска душа. Той излъчва светлина и обич и не познава злобата и завистта! Не разбирам и не възприемам по какъв начин някой може да насочва рецензии към това ангелче.
Всяка майка, която държи на рожбата си, ще направи всичко по силите си, за да й помогне! Не поисквам на тези хора един ден от моя живот. Не им поисквам паниките, безсънието, ежедневните грижи и болката, която изпитвам за детето си. Не го поисквам на никого, тъй като съм го изпитала.
Не им поисквам и живота на Филип, изпълнен с страдания и премеждия. Не им го поисквам, тъй като не съм като тях. Защото, който пожелава зло, то обезателно се връща към него. Човек е най-хубаво да си мълчи и да не разяснява непознати ориси... Никой не знае какво го чака на следващия ден... "
Тогава вижте какво написа майката на Филип в Деня на думата " благодаря ", малко откакто беше благодарила на стотиците хора за приятелското рамо, за протегнатата ръка, с цел да може синът й да се лекува, за мощните думи, за другарските препоръки... Защото около всичко това се появява и озлоблението, язвителността, лошотията... На хората.
Публикуваме поста на Албертина Сантиаго Риверо без редакторска интервенция:
" Казват, че когато чувстваш болежка, си жив, а когато чувстваш непознатата болежка, си човек. Покрай забоваляването на сина си срещнах доста положителни хора, знайни и незнайни, и разбрах, че Доброто към момента съществува. За страдание срещнах и неприятни и безсърдечни същества.
В неистовата си битка за здравето на детето ми още веднъж се сблъсках с човешката завист. Хора, които си нямат концепция, че със сина ми прекосяваме през пъкъла, хвърлят несъстоятелни обвинявания и мнения. Филип е прелестно дете с ангелска душа. Той излъчва светлина и обич и не познава злобата и завистта! Не разбирам и не възприемам по какъв начин някой може да насочва рецензии към това ангелче.
Всяка майка, която държи на рожбата си, ще направи всичко по силите си, за да й помогне! Не поисквам на тези хора един ден от моя живот. Не им поисквам паниките, безсънието, ежедневните грижи и болката, която изпитвам за детето си. Не го поисквам на никого, тъй като съм го изпитала.
Не им поисквам и живота на Филип, изпълнен с страдания и премеждия. Не им го поисквам, тъй като не съм като тях. Защото, който пожелава зло, то обезателно се връща към него. Човек е най-хубаво да си мълчи и да не разяснява непознати ориси... Никой не знае какво го чака на следващия ден... "
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ